Според учението на Розенкройцерите и Хиперборейската епоха, човекът е приличал по своето развитие на растение, като е бил двуполово същество. Той е бил следователно способен да се възпроизвежда сам. Но неговият мозък не е бил способен да мисли. През Легурската епоха ангелите направлявали половината от неговата сила към оная част на тялото му, която е сега глава, та от нея се образувал мозъка и ларинкса. Процесът може да се проследи в развитието на човешкия зародиш преди излизането на бял свят, което свидетелства за тясната връзка между пола, мозъка и ларинкса, която отново се среща в промяната на гласа у момчетата през пубертетната възраст и в умствената недееспособност при безредно използване на възпроизводителната функция. Може следователно да се каже, че функцията, чрез която се създават нови тела във физическия свят и стават физически деца, е тясно свързана с мозъка и с разума, с които човек си служи при зачеването на децата от своя разум и с ларинкса, с помощта на които той се изразява устно. Установен факт от астролозите е, че човек се е подбудил към възпроизводителната функция, която му дава физически деца от любовните лъчи на Венера, както и от лъчите на разума – издавани от Меркурий.