ДАТА НА ПРОМЕНЕНОТО ИЗЧИСЛЕНИЕ

Ако едно дете се ражда в 7 часа в Ню-Йорк или в 6 часа в Чикаго, или в 13 часа в Берлин, или в 14 часа в Ленинград, или точно в 12 часа в Лондон, часовникът на гринуичката обсерватория неизменно ще покаже само едно и също време – именно 12 часа на обяд! Значи средното гринуичко време (с.г.в. – съкращение на думите!) е 12 часа за всички родени в този гринуички час деца, защото положението на планетите в ефемеридите е изчислено според Гринуич.

Ние сме установили един прост способ, който позволява да се избягват сложните изчисления със с.г.в. и с датата на промененото изчисление (д.п.и. – съкращение на думите!) и да се преписват направо от ефемеридите планетите в тяхното развитие за всеки звездослов. Ето как са дадени по-долу:

ТЕОРЕМА І:

Ако с.г.в. на раждане е преди обяд, очевидно е, че мястото на планетите в ефемеридите е изчислено за бъдеще време и тъй като те се развиват с бързината от един ден за една година, тези планети ще достигнат дадена дължина (тук думата е неясно написана!) в ефемеридите в определен ден на годината, който следва след раждането.

ТЕОРЕМА ІІ:

Ако времето на раждането според с.г.в. е след пладне, ясно е, че мястото на планетите в ефемеридите е изчислено за време, предшестващо раждането и че положението, което е дадено в тях съответства на определен ден в дванадесетте месеца преди раждането.

Освен това, ако можем да намерим дата в дванадесетте месеца преди или след раждането, когато планетите са били в посочените от ефемеридите градуси и минути, ние можем да вземем тая дата като отправна точка за нашите изчисления, използвайки я вместо деня на раждането. Тъй като образуваните съчетания през преместването на планетите от дадено положение на някое пладне до някое следващо пладне показват събитията през някоя година от живота, същата отправна дата може да бъде употребена за която и да е година. Заради това, щом веднъж дата на промененото изчисление се установи, не е необходимо ново смятане, за да се развиват планетите в звездослова – те могат съвсем свободно и просто да се препишат от ефемеридите. Трябва само да си припомни, че установеният звездослов не се прилага за рождена дата от една година за друга, но от датата на промененото изчисление на една година към същата дата от следващата година.

Ето, ние ще употребим тук за пример звездослов № 26 от медицинската астрология. Този звездослов е на човек, умрял от кръвоизлив през месец юни, 1918 година. Как се намира д.п.и. (датата на промененото изчисление). Ние ще проследим описанието на случая и на кризата. Лицето е родено на 24 април 1884 г. на 95о дължина, 42о ширина в 14:00 часа. Ние намираме с.г.в., прибавяйки към местното време 4 минути за всеки градус на запад от Гринуич до мястото на раждането.

Местно време на раждането: 24 април                   14 часа

Поправка за 95о дължина по 4 минути за градус    18 часа 20 мин.

Средно г.в. 24 април                                                           20 часа 20 мин.

Съобразно Теорема ІІ ние изваждаме от датата на раждането, 24 април корекция от 8 часа и 20 минути, понеже следното гринуичко време е след пладне. Мярката за време по тази система е следната:

24 часа съответстват на 12 месеца

2 часа съответстват на     1 месец

1 час съответства на            15 дни

4 минути съответстват на   1 ден

Това е ключът за превръщане разликата във време!

Според тия данни ние изваждаме от 24 април 1884 година.

Поправка за 8 часа = 4 месеца

Поправка за 20 минути = 5 дни               4 месеца, 5 дни

д.п.и. става     19 декември 1883 г.

Ние можем да намерим д.п.и. по друг способ, който е по-точен и по-малко труден. Състои се от четири действия:

1. Намираме интервала между с.г.в. и следващото пладне.

2. Към този интервал прибавяме звездното време (з.в. – съкращение на израза!) за Гринуич по пладне на дена на раждане така, както е даден в ефемеридата. Сборът ще бъде звездното време на д.п.и.

3. Когато с.г.в. по раждането е преди пладне, да се чете ефемеридата напред, докато се измери един ден, имащ желаното звездно време. Това ще е д.п.и.

4. Когато с.г.в. по раждането е след пладне, да се чете в ефемеридата назад.

Да се приложи посочения способ в примера, който посочихме по-горе:

1. ни показва как трябва да намерим интервала между с.г.в. и следващото пладне:

На ……………………………………….    25 април,12ч.            пладне

Изваждаме средното гр. време 24 април, 8ч.20мин. след пладне

Интервал на с.г.в. до следното пладне:   15ч.40мин.

2. Да прибавим звездното време на

дадено раждане в ефемеридата 2ч.11мин.

Звездно време на д.п.и.                                17ч.51мин.

звездно време на д.п.и. 17 часа и 51 минути

3. Тъй като с.г.в. е след пладне ние четем в ефемеридата назад, даваща звездното време (з.в.) и така стигаме до:

19 декември 1883 година

Така и по двата способа стигнахме до еднакъв резултат.

Все пак, по първия способ (пропорционален метод) може се да дойде до малки неточности, понеже той не държи сметка за различните дължини на месеците. Вторият способ е далече по-точен и по за препоръчване.

Напишете в полето Вашата ефемерида за 1884 година пред датата на раждане   24 април – 19 декември 1883 година,

пред 25 април – 19 декември 1884 година,

пред 26 април – 19 декември 1885 година и т.н.

Един ден от раждането насетне съответства на една година от живота, който започва от деня, описан в полето и планетите, в ред …. на промененото изчисление показват събитията за 12 месеца, като се започне от тази дата.

Движението на Слънцето и на планетите е бавно и …. един ден ние считаме за година, можем за сравняваме тяхн……….тие с малката часовникова стрелка: на часовника тя показва …..та, в която известно  събитие назрява и е готово да се прояви. …..та, която се движи по-бързо, представлява голямата часовникова стрелка – тя показва месеците, в които назрялото за проявяване събитие ще се сбъдне. В развития звездослов Луната пътува на месец по 1о.

Да разгледаме как планетите действат в посочения звездослов. През 1915 година ние намираме, че Слънцето – разпределителя на живота, в развитието си достига съвпад със средата на небето в Близнаци – 5о; новата Луна на 2 май 1916 година пада в Телец 11о…. – при квадратура с радикален Марс; на 31 май второто новолуние ….. Близнаци, се намира в съвпад в средата на небето с радикален Сатурн, който е задръстил капилярите на дробовете: от това произлиза кръвотечение. В този момент, младият човек, който междувременно би станал много способен астролог, започнал да си дава сметка, че животът му влиза в критична фаза и направил всичко възможно, за да преодолее въздействието на планетите. Но поредица от ………  месеци през 1916 година, нараняващи средата на небето и Сатурн с квадратура и противостоеж със знак – управляващ дробовете, именно Близнаци, е направил необходимо една постоянна борба. Заедно с това с отрицателен знак на Дева в асцендента, Уран в І дом и в квадратура с Венера в Близнаци и Юпитер, наранен в квадратура на Луната дали поражение на венозното и артериално кръвообращение. Дишането се затруднило и от това последвало напълно окисляване на кръвта.

През пролетта на 1918 година младият човек, след като си разглеждал отново звездослова, за съжаление съвсем не пожелал да вярва, че е възможно и да не умре в определения от планетите ден и дал необходимите за погребението му нареждания. Това душевно състояние на човек, който почти ляга и чака да дойде смъртта, се оказало опасно за него – човек със слабо здраве и отрицателен асцендент: то ускорило кризата дори преди нормалното време, както ние бяхме посочили.

Да потърсим сега това, което е довело окончателната криза и смъртта на 1. юни,1918 година.

Време на Луната в д.п.и.          19 декември, 1917 година

(28 май в ефемеридата за 1884 г.!)                             … Рак – 27о11′

Място на Луната в д.п.и.            19 декември, 1918 година

(29 май в ефемеридата за 1884 г.)                              … Лъв – 11о14′

Изваждаме и намираме

Пътят на Луната по развитие от 19. декември,1917 година

до 19. декември,1918 година – 14о03′

Сега разделяме 14о03′ на 12 и получаваме 1о10′ , което представлява месечния път на Луната. Прибавяме следователно 1о10′ към мястото – заето от Луната, за да намерим мястото й в следния месец, както е показано в развитие на следната таблица:

19. декември,    1917 г.       – Рак – 27о11′

19. януари,        1918 г.       – Рак – 28о21′

19. февруари.   1918 г.       – Рак – 29о31′

19. март,            1918 г.       – Лъв – 30о41′

19. април,          1918 г.       – Лъв – 31о51′

19. май,              1918 г.       – Лъв – 33о01′

Ние виждаме, че Луната на 19 май 1918 година е била в 33о01′ (респективно 3о01′!) на Лъв и тъй като нейното движение е 1о10′ на месец, в тринадесетте дни, които следват от 19 май до 1 юни нейното положение ще заеме 0о29′, стигайки общо 3о30′ на Лъв и правейки квадратура с радикалното Слънце.

На 19. декември, 1917 година Слънцето в развитието си е било на 7о29′ на Близнаци. Ние отброяваме 5 месеца и половина след този ден, т.е. – от 19. декември,1917 година до 1. април,1918 година и тъй като Слънцето преминава 60 минути на година, сиреч 5 минути на месец, за петте и половина месеца Слънцето ще достигне 7о55′ на Близнаци в съвпад със Сатурн.

Всичко това при състоянието на слабост, в което се намирал е било прекалено много за организма на младия човек и той започнал да отпада. От 1. юни, когато Луната в транзит достигнала квадратура със Сатурн в средата на небето и в противостоеж с асцендента, той преминал във великия покой.

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply