Когато болезненият, меланхоличен и лукав Сатурн е наранен той пресушава живота от всяка радост, от всяка надежда. Лицето става меланхолично, подтиснато, саможиво и толкова користолюбиво и скъперническо, щото по-скоро ще умре от глад, отколкото да си създаде едно удоволствие. Ще бъде подозрителен към всички прояви на околните. Ако се врече в полицията ще стане истински копой, ще преследва жертвата си докрай. Ако някой му попречи нещо, ще помни цял живот и ще дири отмъщение. Обикновено такива хора умират по много просташки начин и околните въздъхват облекчено.
НАРАНЕН САТУРН КАТО УПРАВЛЯВАЩА ПЛАНЕТА

