Ако ключовата дума на Слънцето е живот, основата на Сатурн е препятствието. Това е планетата на грохналостта и израждането.

Докато Слънцето прави лицето любимец на обществото, дарявайки го с оптимизъм при всяко изпитание или напредък, Сатурн създава отшелници и огорчава съществуването с песимизъм и смръщеност. Там, където Слънцето благоприятства, Сатурн причинява протакане, като че ли светът пречи на нашите планове.

В царството Божие всичко се урежда по такъв начин, че да се добие най-голямо благо за всички. Така влиянието на Сатурн служи за да се уравновеси прекалеността на Марс. Вътрешната същност на Сатурн е препятствието; той е толкова бавен и упорит, колкото Марс е импулсивен и променчив.

В звездослова на млад човек преобладава Марс и той се развива могъщо. Обаче постепенно Сатурн затяга обръчите – квадратури и противостоежи донасят скърби и страдания. Сатурн, по-могъщ от Марс, го държи в шах дотогава, докато всяко усилие стане безплодно.

Случва ни се да избухваме и да се гневим, когато сме притеснени, но именно тогава ние добиваме опитност. И когато препятствието е вече изчезнало, можем да преценим по-смислено това, което Сатурн е препятствал.

Разглеждайки в звездослова Сатурн, ние сме склонни да го смятаме само за злотворец, поради страданията, които носи. Но това е само едната страна на въпроса. Защото това, което изглежда зло, не е друго освен идващо добро. Ако съдбата от нашия звездослов е дело на предишни съществувания, веднага забелязваме, че Сатурн само показва слабите точки на нашия рожден звездослов, където сме слаби и можем да отстъпим. Когато тези слаби страни изникват при изкушения и когато ние сме отстъпили пред тях, изпитанието следва автоматично като естествена и логическа последица, за да изтъкне пред очите ни нашите грешки, които сме извършили. Ние не биваме наказвани, защото сме били изкушавани, но защото сме се поддали на изкушението. Ако влиянието на Сатурн не беше готово да ни подлага на изпитания и да ни завладява отвреме-навреме, ние бихме били изложени да тичаме като луди и да похабим живота си поради излишък на пламенност. Сатурн справедливо е символизирал с фигурата на времето с неговия пясъчен часовник и коса. Той не ни позволява да напуснем училището на живота преди уречения час, преди нашата задача да бъде завършена. Той дава на човечеството голямата част от благородни качества. Когато той сложи ръка на скитницата-Луна или на „пратеника на боговете” Меркурий, той дава дълбок ум, сериозен, проникновен, способен да измерва въпросите и трудностите на живота. Такт и дипломатичност, метод и система, търпение и настойчивост, честност и целомъдрие, способности в механиката и индустрията, дух на справедливост и лоялност, всичко това ни дава добре поставения Сатурн. Само когато ние нарушим установените начала, поради влияние от неблагоприятни съчетания, той ни подлага на изпитание дотогава, докато коленичим пред небесния отец, за да измолим прошка и нова сила, за да победим немощната си природа.